Змиите са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по липсата на клепачи и външно ухо. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество стави, което им помага за поглъщането на плячка, звачително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.

Съвременните змии са разпространени на почти всички континенти - изключение прави Антарктика и някои отдалечени острови. Змиите са класифицирани в 15 различни семейства, съставени от около 456 рода и над 3000 вида ^[1][2]. На дължина достигат от 10 cm (Leptotyphlops carlae) до над 7,6 m (Зелена анаконда). Намерени са фосилни останки на род змии - Titanoboa, достигали някога до 15 m.

Подозрителността на човека към змиите, породена още от древни времена, се е запазила и до днес. Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно. От около 2600 вида змии само 400 са отровни. В България отровните видове са 6 - пепелянката, усойницата, остромуцунестата усойница, каменарката, котешката змия и вдлъбнаточелият смок. При последните две отровните зъби се намират навътре в устата и с тях могат да ухапят само дребни животни като мишки.

Някои от неотровните змии в България са: змия-червейница, пясъчна боа (пясъчница, турска боа), голям стрелец, тънък стрелец (стрелушка), черноврата стрелушка, смок-мишкар, ивичест смок (кощерица) и пъстър смок (последните два се смятат за подвидове на един и същи вид), леопардов смок, медянка, жълтоуха водна змия и сива водна змия.

Гущерите са влечуги, близки по много белези до змиите, с които споделят и един разред - Люспести. Оличителните белези на гущерите са удълженото тяло, покрито със суха люспеста кожа, дългата опашка, както и наличие на външно ухо и клепачи на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с нокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 4300 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.

Размерът на гущерите може да варира от няколко сантиметра (гекони) до близо три метра (Комодски варан).

Съществуват и представители при които крайниците са закърнели (т.нар. безкраки гущери), чиито външен вид може да се сбърка със змия. Разликите са в наличието при безкраките гущери на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.

Костите в опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно. Разпространен народен мит е, че "гущерът сам отгризва опашката си", но това не е вярно - причината е просто в нейната анатомия.

Много гущери могат да променят окраската си съгласно тази на околната среда или когато са стресирани. Най-типичният пример са хамелеоните, но явлението се наблюдава и при редица неродствени на тях гущери.

Гущерите се хранят най-често с насекоми или гризачи, т.е. почето са хищници. Някои видове са всеядни, а има и изцяло растителноядни (например игуаните). Счита се, че единствените отровни гущери са два вида от Северно Мексико, които са способни да отделят отрова докато се хранят, но отровни жлези са открити при редица представители на игуаните и вараните. Нито един от тях не представлява пряка опасност за човека, тъй като отровата се отделя бавно при дъвчене, за разлика от змиите при които се инжектира с първото ухапване.

Костенурките са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години).^[1] Те са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна черупка.

Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни костенурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 килограма.

Xарактерната им черта е наличието на черупка (панцир), състоящ се от две части — горна (карапакс) и долна (пластрон), съединени странично чрез мост.

Типичният карапакс се състои от около 50 кости и е покрит с приблизително същият брой рогови щитчета. Пластронът е относително монолитен, с по малък брой кости и рогови щитчета.

Костенурките са пойкилотермни животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един вид — кожестата костенурка (Dermochelys coriacea) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по засега неизвестен механизъм. За да набавят необходимата топлина за активизирането на метаболитните си процеси, всички останали видове костенурки, трябва да получават допълнително енергия отвън — например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. При условия на захлаждане изпадат в хибернация — т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност.

Всички представители дишат чрез бял дроб, сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални мускули, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.

Размножават се чрез яйца, които женската снася в предварително изкопана дупка на сушата. Самото яйце, както при всички влечуги е от амниотичен тип. Названието се дължи на наличието на амнион (amnion) — вътрешна ципа която обвива развиващия се зародиш и формира пространство запълнено с течност (амниотична течност). Това е еволюционен напредък спрямо яйцата на земноводни. Амниона предпазва зародиша от околната суша, като му осигурява водна среда. Зародишът има още предпазни обвивки — под самата черупка на яйцето е разположена друга предпазна мембрана — хорион (chorion). Непосредствено под нея при развитието на зародиша се формира ново пространство заградено от трета мембрана — алантоис (allantois). Алантоисът е натоварен предимно с газова обмяна и складиране на отпадни метаболитни продукти от зародишното развитие (пикочният мехур при възрастните произлиза от алантоиса). По късно в развитието на яйцето алантоиса и хориона се сливат в обща протективна мембрана (хориоалантоис), която се натоварва с дихателни функции, а отпадните продукти се натрупват в пространството което загражда. Самият зародиш се изхранва от резервните хранителни вещества в яйцето — от т.нар. жълтъчен сак. Отвън се формира кожеста черупка на яйцето.

Развитието на яйцето трае от 45 до 90 дни. Когато малките са вече напълно оформени, те пробиват черупката с т.нар. зародишев зъб (caruncula), разположен отпред на горната челюст. Излизат от гнездото в пясъка и започват самостоятелен живот. Полът на костенурките се формира до голяма степен от факторите на средата — най-вече от околната температура по време на инкубацията.

Хранителните навици са различни при отделните представители, като съществуват изцяло растителноядни, хищници и всеядни.

• Костенурката е най-древният символ на Земята.
• Костенурката е символ на успех, здраве, дълголетие, постоянство, търпение и мъдрост.
• Костенурката е символ на космическия ред.
• Костенурката е талисман на кариерата – символ на небесната подкрепа и защита.
• Америка - костенурката се свързва със силата на женската енергия.
• Африка - костенурката е символ на женската плодовитост.
• Индия - костенурката олицетворява Създателя и притежателя на Земята.
• Китай - смятат, че костенурката носи света на гърба си. Тя е символ на плодородието, издръжливостта, жизнеността и на голямо търпение. Китайците вярват, че могат да предсказват бъдещето по плочките на черупката на костенурката.
• Полинезия - костенурката е символ на плодородие и на дълъг живот.
• Япония - костенурка е символ на дълголетие и добро благосъстояние. Някоя смятат, че да видиш костенурка носи 10 000 години щастие.
• Далечния изток - горната част на черупката на костенурката е символ на небето, а долната - на Земята. Почитат я като пазител на небесните врати.
• Западна Европа - костенурките са символ на злите сили, които се появявали по време на война.
• Индианците - костенурката е символ на връзката между племето и неговите предци.
• Ацтеки - костенурките са символ на малодушие и горделивост.
• Митология - костенурка е била емблема на Афродита в древногръцката и Венера в древноримската митология
• Световен ден за защита на морските костенурки - отбелязва на 23 май от 2000 г.